Защо ВСУ
Бакалавър
и магистър
Магистър
Доктор
 

гр. Варна 9007, к.к. "Чайка", ул. "Янко Славчев" 84, тел. 052 355 106, email: priem@vfu.bg

Кандидатстудентски прием 2019-2020

Начало > Бакалавър и магистър > Изпитни сесии > ПРОГРАМА НА ПИСМЕН КОНКУРСЕН ИЗПИТ ЗА СПЕЦИАЛНОСТ „ПРАВО” И ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ „ЮРИСТ”


ПРОГРАМА НА ПИСМЕН КОНКУРСЕН ИЗПИТ ЗА СПЕЦИАЛНОСТ „ПРАВО” И ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ „ЮРИСТ”

СЪДЪРЖАНИЕ НА ИЗПИТНАТА ПРОГРАМА:

I. Български език и литература
  1. Правописни правила на българския език:

- ятов преглас;
- вмятане и изпадане на гласни;
- редукция на гласни;
- уподобяване на съгласни;
- удвояване на съгласни;
- правопис на съчетания от съгласни;
- употреба на главни и малки букви;
- слято, полуслято и разделно писане на сложни и на съставни думи.

 

      2. Лексикална, граматична, стилистична и пунктуационна правилност на речта:
- синоними и антоними;
- фразеологични словосъчетания;
- членуване с пълен и кратък член на имената от мъжки род, единствено число;
- бройна форма на съществителни имена от мъжки род;
- жанрове на колективните стилове в съвременния български книжовен език;
- употреба на препинателни знаци в просто и в сложно изречение.

 

3. Българска литература:
- Христо Ботев:
Лирика: „Майце си", „Към брата си", „Борба", „Елегия", „Делба", „До моето първо либе", „На прощаване", „В механата", „Хайдути", „Хаджи Димитър", „Моята молитва", „Обесването на Васил Левски" и др.
Публицистика: „Политическа зима", „Смешен плач"
- Иван Вазов:
Лирика: от стихосбирката „Пряпорец и гусла" – „Новонагласената гусла ", Де е България ?"; от стихосбирката „Тъгите на България" – „На България", „Векът", „Елате ни вижте !", „Отечество любезно, как хубаво си ти !", „Линее нашто поколенье", „Новото гробище над Сливница", „При Рилския манастир", „Българският език", „Двайсетий век", „Към природата"; от цикъла „Епопея на забравените" – „Левски", „Кочо", „Паисий", „Караджата", „Опълченците на Шипка" и др.
Разкази: „Дядо Йоцо гледа", „Тъмен герой", „Пейзаж", „Кандидат за хамама", „Хаджи Ахил" и др.
Романът „Под игото"
Повестта „Чичовци"
- Алеко Константинов:
Фейлетони: „По „изборите" в Свищов", „Страст", „Сеятели на рабски чувства", „Разни хора, разни идеали"
Книгата „Бай Ганю"
- Пенчо Славейков:
От сборника „Епически песни": „Олаф ван Гелдерн", „Луд гидия", „Поет", „Ралица", „Бойко", „Микеланджело", „Cis moll", „Сърце на сърцата", „Чумави",„Неразделни", „Пред Острова на блажените"
От цикъла „Сън за щастие": „Ни лъх не дъхва над полени", „Во стаичката пръска аромат", „Спи езерото", „На гроба ми изникна щат цветя", „Плакала е горчиво нощта".
От мистификационната антология „На Острова на блажените": „Иво Доля" и др.
- Пейо Яворов:
Лирика: „Калиопа", „На нивата", „Градушка", „Арменци", „Заточеници", „Хайдушки песни", „Нощ", „Стон", „Две хубави очи", „Ще бъдеш в бяло”, „Сенки", „Маска", „Към върха", „Две души", „Аз страдам", „Проклятие", „Не си виновна ти", „Демон", „Родина", „В часа на синята мъгла" и др.
- Елин Пелин:
Разкази: „Напаст божия", „Ветрената мелница", „Мечтатели", „Косачи", „Андрешко", „Задушница", „Спасова могила", „На оня свят", „Край воденицата", „Престъпление", „Син", „Кал" и др.
От цикъла разкази „Под манастирската лоза": „Отец Сисой", „Очите на свети Спиридон", „Огледалото на свети Христофор", „Чорба от греховете на отец Никодим" и др.
Повестта „Гераците"
- Димчо Дебелянов:
Лирика: „Черна песен", „Спи градът", „Да се завърнеш …", „Помниш ли, помниш ли …", „Аз искам да те помня все така", „Станси", „Гора", „Миг", „През векове", „Слънчогледи", „Молитва", „Под сурдинка", „Тиха песен", „Сиротна песен" и др.
- Христо Смирненски:
Стихосбирката „Да бъде ден!"
Цикълът „Зимни вечери"
- Гео Милев:
Поемата „Септември"
- Йордан Йовков:
Разкази: „Те победиха", „Белият ескадрон", „Край Места", „Белите рози" 
Из сборника „Песента на колелетата": „Песента на колелетата", „Последна радост" и др .
Из сборника „Старопланински легенди": „Шибил", „Божура", „Индже", „Юнашки глави", „През чумавото" и др.
Из сборника „Вечери в Антимовския хан"; цикълът „Вечери в Антимовския хан", „По жицата", „Албена", „Другоселец" и др .
Из сборника „Женско сърце": „Серафим", „Вълкадин говори с Бога" и др.
- Никола Вапцаров:
Стихосбирката „Моторни песни"
Лирика: „Ще строим завод", „Не бойте се, деца", „История", „Кино”, „Ботев", „Епоха", „Прощално", „Борбата е безмилостно жестока" и др.

 

Препоръчителна литература:
1. Пашова, М. Граматика на съвременния български език. Изд. „Изток-запад”,     София, 2014, 170 с.
2. Официален правописен речник на българския език. С., БАН, 2012, 676 с.
3. Алипиева, А. Българската литература от 1878 до 1918 година. Унив. изд. „Еп. Константин Преславски”, Шумен, 2004, 146 с.
4. Алипиева, А. Българската литература от 20-те години на XX век до наши дни. Унив. изд. „Еп. Константин Преславски”, Шумен, 2004, 138 с.

 

II. История на България

  • Създаване и укрепване на българската държава (до средата на IХ век): Славяни и прабългари. Причини и предпоставки за създаване на държавата. Устройство: граници, столица, владетел. Териториално разширение през VIII и първата половина на IХ век.
  • Покръстване на българите: Причини и предпоставки. Процесът на християнизация на страната. Създаване на самостоятелна българска църква. Историческото значение на покръстването.
  • Създаване и разпространение на славянобългарската писменост: Кирил и Методий – първи славянски просветители. Великоморавската им мисия. Кирило-Методиевите ученици в България. Създаване на Плисковско-Преславското и Охридското книжовно средище. Формиране на българската народност.
  • Политическо могъщество и културен разцвет на България при цар Симеон: Войни с Византия и резултатите от тях. "Златен век" на българската книжнина. Столицата Преслав като културен център.
  • Борба за запазване на независимостта на българската държава (в края на Х и началото на ХI век): България след цар Симеон. Поява и разпространение на богомилството. Падането на Североизточна България под византийска власт. Братята Давид, Мойсей, Арон и Самуил начело на югозападните български земи. България при цар Самуил. Завладяване на българските земи от Византия – причини и последици.
  • Възстановяване и укрепване на българската държава (до средата на ХIII век): Положение и борби на българите против византийската власт. Въстанието начело с братята Петър и Асен. България при цар Калоян. Политическо могъщество и културен разцвет при цар Иван Асен II.
  • Борба на българския народ против османските турци: България по времето на цар Иван Александър. Момчил. Етапи на завладяване на българските земи и повсеместната съпротива на българите. Причини и последици от завоеванието.
  • Начало на Българското възраждане. Обществено-икономически предпоставки. Същност на възрожденската епоха. Зараждане на националната идеология. Паисий Хилендарски и Софроний Врачански.
  • Движение за новобългарска просвета: Предпоставки. Основни етапи, видни представители, просветни центрове, формиране на възрожденската интелигенция.
  • Църковно-национална борба. Причини, характер и етапи. Създаване на Българската екзархия. Историческото значение на църковно-националната борба.
  • Начало на организирано националноосвободително движение: Г. С. Раковски – програмни документи, революционна дейност. Идейни течения сред българската емиграция. Добродетелна дружина. Одеско настоятелство. Таен български централен комитет. Български легии и чети през 60-те години на ХIХ век.
  • Създаване на БРЦК и Вътрешната революционна организация: Любен Каравелов и Васил Левски – политическа дейност и идеология. Първото общо събрание на БРЦК. БРЦК след смъртта на Васил Левски. Христо Ботев начело на БРЦК.
  • Априлско въстание (1876 г.): Гюргевски революционен комитет. Подготовка, избухване и развитие на въстанието. Четата на Христо Ботев. Характер и значение на Априлското въстание.
  • Руско-турската освободителна война (1877–1878 г.): Дипломатическа и военна подготовка. Избухване и ход на войната. Участие на българите във войната. Санстефански и Берлински договор.
  • Уредба на Княжество България: Учредителното събрание и Търновската конституция. Движение за обединение на Княжеството с Източна Румелия. Съединението и Сръбско-българската война (1885 г.). Значение на Съединението.
  • Националноосвободителното движение в Македония и Одринско (до 1912 г.): Положението на българите, останали в пределите на Османската империя. Възникване и развитие на национално революционно движение. Илинденско-Преображенско въстание.
  • България през войните (1912–1918 г.): Създаване на Балкански съюз. Първата Балканска война. Междусъюзническата война. Участието на България в Първата световна война. Ньойски мирен договор.
  • Управление на БЗНС: Коалиционни кабинети. Самостоятелно управление на БЗНС. Административни, социални, стопански и културни реформи. Превратът на 9 юни 1923 г.
  • България през периода 1923–1934 г.: Управление на Народния блок. Отражение на световната икономическа криза в България. Военният преврат на 19 май 1934 г.
  • България по време на Втората световна война: Възвръщане на Южна Добруджа. Присъединяване към Оста. Присъединяване на Македония и Беломорска Тракия към България. Антифашистка съпротива. Участие на България в заключителния етап на Втората световна война.
  • България през периода 1944–1948 г.: Превратът на 9 септември 1944 г. и неговите исторически последици. Участие на България в заключителните етапи на Втората световна война. Налагане на нова обществено-политическа система.

 

Препоръчителна литература:

  1. Мутафчиева, В. и др. История и цивилизация: [Учебник за XI клас ЗП]. ИК "Анубис", 2012.
  2. Гюзелев, В. и др. История и цивилизация: [Учебник за XI клас ЗП]. София, 2012.
  3. Делев, П. и др. История и цивилизация: [Учебник за XI клас ЗП]. София, 2012.
  4. Андреев, Й. и др. История и цивилизация: [Учебник за XI клас ЗП]. София, 2012.
  5. Мутафчиева, В и др. История и цивилизация: [Учебник за XI клас ЗП]. /ИК "Анубис".-София, 2012.
  6. Николов, Ал. и др. История и цивилизация: [Учебник за XI клас ЗП]. София, 2012.

III. Програма по Право

Тема 1 . Въведение в правото. Възникване и същност на правото. Правото като външна свобода. Система на правото. Философия на правото.
Тема 2. Политика и право. Либералната традиция.
Тема 3. Човекът и неговите права. Безправния човек. Идеята за индивидуалните права. Основни декларации за правата на човека. Основни права на човека.
Тема 4. Собственост. Вещ и вещни права. Видове вещи. Владение. Собственост. Права върху чужда вещ.
Тема 5. Задължения. Същност на задълженията. Договор. Гаранции.
Тема 6. Граждански общности. Семейство. Сдружения. Фондация. Търговско дружество.
Тема 7. Държавата. Поява, същност и форми на държавата. Етапи в развитието.
Тема 8. Конституция. Същност на конституционния ред. Конституционни права. Българската коституция.
Тема 9. Избори. Цел и предназначение. Етапи на изборния процес. Изборите в България.
Тема 10. Парламент. Парламентаризъм. Процес на създаване на законите.
Тема 11. Управление. Същност на управлението. Форми на управлението. Управлението в България.
Тема 12. Съд. Съдебна власт. Престъпление. Наказание.
Тема 13. Международен правов ред. Идеята за суверенитет. Принципи на международното право. Територия. Дипломация.
Тема 14. Човекът – гражданин на света. ООН. ЮНЕСКО. Европейски съвет. Европейски парламент. Европейска комисия. НАТО.
Тема 15. Идеите за държавата и правото в различни исторически епохи. Древна Гърция и Рим. Класически религиозни етики. Средновековния принос. Ренесанс. Класеческа новоевропейска мисъл. Модерната политическа мисъл за държавата и правото.
Препоръчителна литература:
1. Видева, Недялка и др.   Етика и право: [Учебник с христоматия за] X клас - задължителна подготовка / НедялкаВидева, ПетърГоранов, Александър Андонов . - София: Минерва, 2002 . - 296 с.
2. Денкова, Лидия Димитрова и др.    Етика и право: [Учебник за] X клас - задължителна подготовка / Лидия Денкова, Атанас Марков Семов . - София : Ив. Богоров, 2002.
3. Добрева, Д. и др.  Етика и право: [Учебник] за X клас / Сергей Герджиков, Даниела Добрева. - София: Екстрем, 2001.- 220 с.
4. Колев, Иван. Етика и право. Антолотия. Част II- Право.- София: Анубис, 2002.
5. Колев, И. И др. Етика и право за 10. Клас: Задължителна подготовка / Иван Колев, Димитър Тафков, Райчо Пожарлиев. - София: ИК „Анубис“, 2001.-303 с.
6. Шекерджиев, Красимир. Право: [Учебник] за X клас задължителна подготовка - София: Просвета, 2002.

 

МЕТОДИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ

Писменият конкурсен изпит се осъществява съгласно изискванията, регламентирани в Постановление №82 от 2 април 2017 г. за приемане на Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право” и професионална  квалификация „юрист”.
Целта на писмения конкурсен изпит е да провери нивото на владеене на българския книжовен език, хуманитарната култура и аналитичните способности на кандидатите. Програмата на писмения конкурсен изпит е напълно съобразена  с Наредба №5 от 30.11.2015 г. за общообразователната подготовка, издадена от министъра на образованието и науката. С тази наредба се определя държавният образователен стандарт за общообразователната подготовка в училище. Постигането на предвидените в тази наредба знания и умения по български език и литература, история, етика и право (и други хуманитарни и обществени дисциплини, изучавани в училище) следва да гарантира успешното изпълнение на задачите в кандидатстудентския изпит.
Изпитът включва тест по посочената по-горе програма и отворен въпрос. Всеки от кандидат-студентите работи по тестови вариант, обхващащ 25 изпитни задачи.
За събития и факти, по които се спори в различните учебници и исторически съчинения, от кандидат-студентите се иска точно да познават едно от защитаваните мнения. За предпочитане е да се придържат към одобрените от МОН учебници.
Продължителност на изпита – 3 (три) астрономически часа.

КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНКА НА ПИСМЕНИТЕ РАБОТИ:

Български език и литература
-  Владеене и умение да се прилага правописната, граматичната, лексикалната и пунктуационната норма на съвременния български книжовен език;
-  Познаване на жанровите особености в колективните стилове на българския книжовен език;
-  Умение за разчитане на художествения текст с оглед на неговата структура, функция, символика и връзките му с различни литературни, социокултурни и ценностни контексти, като се използват активно знанията по литературна теория и история;
-  Умение да се подчинява изграждането на текста на поставената задача и на зададения жанр.

 

История
- Умение да дефинира и разпознава основни исторически понятия; да разграничава ясно причини, повод, резултати, последици;
-  Познания за хронологията на събитията в различните исторически епохи - основни дати, факти, събития, процеси от историята на българската държава; Познание за приноса на значими исторически личности, свързани с българската история;
-  Умение да съпоставя и анализира исторически събития и факти, да познава различни исторически извори и да извлича информация от тях;
-  Да разграничава основни паметници на материалната  и духовната култура, които са част от българското културно-историческо наследство.

 

Право
- Познание за историческото и културното многообразие на морала, за еволюцията на идеите за държавата и правото в различни исторически епохи;
- Умение да разграничава основните характеристиките на правовата държава,  механизмите на властта, конституционната уредба и избирателните права;
-  Владеене на основната понятийна система, свързана с етичните и правни норми. Познаване на човешките права, правната регулация на социалните отношения; характерните особености на модерното, глобализирано общество;
-  Умение да представи и аргументирано да защити  собствена позиция,  като демонстрира езикова култура;

 

Скала за оценяване:
* При всяка от задачите със закрит отговор оценяването е от 0 до 1 точка, а в последната задача, която е с открит отговор, в зависимост от степента на изчерпателност  оценяването е от 0 до 6 точки.

 

Точки

Квалификационна дефиниция

Еквиваленти по
шестобалната система

29 - 30 т.

Отличен

6,00

27 – 28 т.

Отличен

5,50 -  5,99

25 – 26 т.

Много добър

5,00 -  5,49

23 – 24 т.

Много добър

4,50 – 4,99

21 – 22 т.

Добър

4,00 – 4,49

19 – 20 т.

Добър

3,50 – 3,99

16 – 18 т.

Среден

3,00 – 3,50

0 – 15 т.

Слаб

2,00