-
1. Създаване и укрепване на българската държава (до средата на IХ век): Славяни и прабългари. Причини и предпоставки за създаване на държавата. Устройство: граници, столица, владетел. Териториално разширение през VIII и първата половина на IХ век.
2. Покръстване на българите: Причини и предпоставки. Процесът на християнизация на страната. Създаване на самостоятелна българска църква. Историческото значение на покръстването.
3. Създаване и разпространение на славянобългарската писменост: Кирил и Методий – първи славянски просветители. Великоморавската им мисия. Кирило-Методиевите ученици в България. Създаване на Плисковско-Преславското и Охридското книжовно средище. Формиране на българската народност.
4. Политическо могъщество и културен разцвет на България при цар Симеон: Войни с Византия и резултатите от тях. “Златен век” на българската книжнина. Столицата Преслав като културен център.
5. Борба за запазване на независимостта на българската държава (в края на Х и началото на ХI век): България след цар Симеон. Поява и разпространение на богомилството. Падането на Североизточна България под византийска власт. Братята Давид, Мойсей, Арон и Самуил начело на югозападните български земи. България при цар Самуил. Завладяване на българските земи от Византия – причини и последици.
6. Възстановяване и укрепване на българската държава (до средата на ХIII век): Положение и борби на българите против византийската власт. Въстанието начело с братята Петър и Асен. България при цар Калоян. Политическо могъщество и културен разцвет при цар Иван Асен II.
7. Борба на българския народ против османските турци: България по времето на цар Иван Александър. Момчил. Етапи на завладяване на българските земи и повсеместната съпротива на българите. Причини и последици от завладяването.
8. Начало на Българското възраждане: Обществено-икономически предпоставки. Същност на възрожденската епоха. Зараждане на националната идеология. Паисий Хилендарски и Софроний Врачански.
9. Движение за новобългарска просвета през Възраждането: Предпоставки. Основни етапи, видни представители, просветни центрове, формиране на възрожденската интелигенция.
10. Църковно-национални борби през Възраждането: Причини, характер и етапи. Създаване на Българската екзархия. Историческото значение на църковно-националните борби.
11. Начало на организирано националноосвободително движение през Възраждането: Г. С. Раковски – програмни документи, революционна дейност. Идейни течения сред българската емиграция. Добродетелна дружина. Одеско настоятелство. Таен български централен комитет. Български легии и чети през 60-те години на ХIХ век.
12. Създаване на БРЦК и Вътрешната революционна организация: Любен Каравелов и Васил Левски – политическа дейност и идеология. Първото общо събрание на БРЦК. БРЦК след смъртта на Васил Левски. Христо Ботев начело на БРЦК.
13. Априлско въстание (1876 г.): Гюргевски революционен комитет. Подготовка, избухване и развитие на въстанието. Четата на Христо Ботев. Характер и значение на Априлското въстание.
14. Руско-турската война (1877–1878 г.) и Освобождението на България: Дипломатическа и военна подготовка. Избухване и ход на войната. Участие на българите във войната. Санстефански и Берлински договор.
15. Уредба на Княжество България: Учредителното събрание и Търновската конституция. Движение за обединение на Княжеството с Източна Румелия. Съединението и Сръбско-българската война (1885 г.). Значение на Съединението.
16. Националноосвободителното движение в Македония и Одринско (до 1912 г.): Положението на българите, останали в пределите на Османската империя. Възникване и развитие на национално революционно движение. Илинденско-Преображенско въстание.
17. България през войните (1912–1918 г.): Създаване на Балкански съюз. Първата Балканска война. Междусъюзническата война. Участието на България в Първата световна война. Ньойски мирен договор.
18. Управление на БЗНС: Коалиционни кабинети. Самостоятелно управление на БЗНС. Административни, социални, стопански и културни реформи. Превратът на 9 юни 1923 г.
19. България през периода 1923–1934 г.: Управление на Народния блок. Отражение на световната икономическа криза в България. Военният преврат на 19 май 1934 г.
20. България по време на Втората световна война: Възвръщане на Южна Добруджа. Присъединяване към Оста. Присъединяване на Македония и Беломорска Тракия към България. Антифашистка съпротива. Участие на България в заключителния етап на Втората световна война.
21. България през периода 1944–1948 г.: Превратът на 9 септември 1944 г. и неговите исторически последици. Участие на България в заключителните етапи на Втората световна война. Налагане на нова обществено-политическа система.
Препоръчителна литература:
1. Мутафчиева, В. и кол. История и цивилизация. ЗП. Анубис, 2012 – 2013.
2. Гюзелев, В. и кол. История и цивилизация. ЗП. Просвета – София, 2012 – 2013.
3. Делев и кол. История и цивилизация. ЗП. Планета-3, 2012 – 2013.
4. Андреев, Й. и кол. История и цивилизация. ЗП и ПП. Кръгозор, 2012 – 2013.
5. Николов, Ал. и кол. История и цивилизация. ПП. Просвета–София, 2012 – 2013.
МЕТОДИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ
Писменият конкурсен изпит по История на България се осъществява съгласно изискванията, регламентирани в Постановление № 138 от 6 юни 2019 г. за изменение на Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право” и професионална квалификация „юрист”, приета с Постановление № 82 на Министерския съвет от 2017 г. Целта на писмения конкурсен изпит е да провери основните познания на кандидат-студента за хронологията на събитията в различните исторически епохи - дати, факти, събития, процеси от родната ни история; аналитичните способности на кандидатите чрез умението им да съпоставят и анализират исторически събития и факти, познавайки различни исторически извори; способността им да обобщават и оценяват нашето минало, познавайки хода на събития и процеси от българската история; Програмата на конкурсния изпит е съобразена с Наредба № 5 от 30.11.2015 г. за общообразователната подготовка, издадена от министъра на образованието и науката. С тази наредба се определя държавният образователен стандарт за общообразователната подготовка в училище. Постигането на предвидените в тази наредба знания и умения по История на България следва да гарантират успешно изпълнение на задачите в кандидатстудентския изпит.
Изпитът включва тест и отговор на въпрос от посочената по-горе програма.
За събития и факти, по които се спори в различните учебници и исторически съчинения, от кандидат-студентите се иска точно да познават едно от защитаваните мнения. За предпочитане е да се придържат към одобрените от МОН учебници.
Кандидат-студентите сами преценяват и избират начина за развиване на темата, като трябва да покажат добра подготовка по история и езикова култура.
Продължителност на изпита – 3 (три) астрономически часа.
КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНКА НА КАНДИДАТСТУДЕНТИТЕ
- Умение да дефинира и разпознава основни исторически понятия; да разграничава ясно причини, повод, резултати, последици;
- Познания за хронологията на събитията в различните исторически епохи - основни дати, факти, събития, процеси от историята на българската държава; Познание за приноса на значими исторически личности свързани с българската история;
- Умение да съпоставя и анализира исторически събития и факти, да познава различни исторически извори и да извлича информация от тях;
- Да разграничава основни паметници на материалната и духовна култура които са част от българското културно-историческо наследство;
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА:
Андреева, М. и др. Христоматия с извори за българската история / Магдалена Андреева, Евгений Кандиларов, Николай Димитров.-Второ допълнено и преработено издание.- С., 2014.
Ботева-Боянова, Д. и др. История и цивилизация за 10. клас/ Диляна Ботева - Боянова, Петър Ангелов, Иван Тютюнджиев, Пламен Митев, Николай Поппетров, Евгения Калинова, Искра Баева, Надка Васева, Валентина Павлова, Веселина Иванова: Изд.Булвес-2000- Klett.- С., 2019.
Гюзелев, В. и др. История и цивилизация: [Учебник за XI клас ЗП] / Васил Гюзелев, Райна Гаврилова, Иван Стоянов, Милчо Лалков, Любомир Огнянов, Мария Радева.-София, 2012.
Делев, П. и др. История и цивилизация: [Учебник за XI клас ЗП] / Петър Делев, Георги Бакалов, Петър Ангелов, Цветана Георгиева, Пламен Митев, Иван Илчев, Евгения Калинова, Искра Баева.-София, 2012.
Матанов, Хр. и др. История и цивилизации за 10. клас / Христо Матанов, Илия Илиев, Красимира Табакова, Валери Колев, Румяна Маринова-Христиди: Изд.Анубис- Klett.- С., 2019.
Николова, Мария. България. Средновековна история VII – XVII век: Сборник с упражнения по история и цивилизации за гимназиалния етап на обучение: Ч. 1: Изд. Даниела Убенова.- С., 2019.
Палангурски, М. и др. История и цивилизация за 10. клас /Милко Палангурски, Иван Лазаров, Красимира Мутафова, Иван Русев, Лъчезар Стоянов, Виолета Стойчева, Юлия Симеонова: РИВА.-С., 2019.
Павлов, Пл. и др.История и цивилизация за 10 клас /Пламен Павлов, Райна Гаврилова, Веселин Янчев, Любомир Огнянов, Мария Трифонова-Бенова, Мария Босева, Кирил Славчев: Просвета.- С., 2019.
Спасов, Л. и др. История и цивилизации за 10. клас/ Людмил Спасов, Петко Петков, Тодор Мишев, Владимир Ангелов, Катя Бенчева: ИК „Домино“.- С., 2019.
