Защо ВСУ
Бакалавър
и магистър
Магистър
Доктор
 

гр. Варна 9007, к.к. "Чайка", ул. "Янко Славчев" 84, тел. 052 355 106, email: priem@vfu.bg

Кандидатстудентски прием 2019-2020

Начало > Бакалавър и магистър > Изпитни сесии > Конкурсен изпит по История на България
Програма за конкурсен изпит по История на България
  1. 1. Създаване и укрепване на българската държава (до средата на IХ век): Славяни и прабългари. Причини и предпоставки за създаване на държавата. Устройство: граници, столица, владетел. Териториално разширение през VIII и първата половина на IХ век.
    2. Покръстване на българите: Причини и предпоставки. Процесът на християнизация на страната. Създаване на самостоятелна българска църква. Историческото значение на покръстването.
    3. Създаване и разпространение на славянобългарската писменост: Кирил и Методий – първи славянски просветители. Великоморавската им мисия. Кирило-Методиевите ученици в България. Създаване на Плисковско-Преславското и Охридското книжовно средище. Формиране на българската народност.
    4. Политическо могъщество и културен разцвет на България при цар Симеон: Войни с Византия и резултатите от тях. “Златен век” на българската книжнина. Столицата Преслав като културен център.
    5. Борба за запазване на независимостта на българската държава (в края на Х и началото на ХI век): България след цар Симеон. Поява и разпространение на богомилството. Падането на Североизточна България под византийска власт. Братята Давид, Мойсей, Арон и Самуил начело на югозападните български земи. България при цар Самуил. Завладяване на българските земи от Византия – причини и последици.
    6. Възстановяване и укрепване на българската държава (до средата на ХIII век): Положение и борби на българите против византийската власт. Въстанието начело с братята Петър и Асен. България при цар Калоян. Политическо могъщество и културен разцвет при цар Иван Асен II.
    7. Борба на българския народ против османските турци: България по времето на цар Иван Александър. Момчил. Етапи на завладяване на българските земи и повсеместната съпротива на българите. Причини и последици от завладяването.
    8. Начало на Българското възраждане: Обществено-икономически предпоставки. Същност на възрожденската епоха. Зараждане на националната идеология. Паисий Хилендарски и Софроний Врачански.
    9. Движение за новобългарска просвета през Възраждането: Предпоставки. Основни етапи, видни представители, просветни центрове, формиране на възрожденската интелигенция.
    10. Църковно-национални борби през Възраждането: Причини, характер и етапи. Създаване на Българската екзархия. Историческото значение на църковно-националните борби.
    11. Начало на организирано националноосвободително движение през Възраждането: Г. С. Раковски – програмни документи, революционна дейност. Идейни течения сред българската емиграция. Добродетелна дружина. Одеско настоятелство. Таен български централен комитет. Български легии и чети през 60-те години на ХIХ век.
    12. Създаване на БРЦК и Вътрешната революционна организация: Любен Каравелов и Васил Левски – политическа дейност и идеология. Първото общо събрание на БРЦК. БРЦК след смъртта на Васил Левски. Христо Ботев начело на БРЦК.
    13. Априлско въстание (1876 г.): Гюргевски революционен комитет. Подготовка, избухване и развитие на въстанието. Четата на Христо Ботев. Характер и значение на Априлското въстание.
    14. Руско-турската война (1877–1878 г.) и Освобождението на България: Дипломатическа и военна подготовка. Избухване и ход на войната. Участие на българите във войната. Санстефански и Берлински договор.
    15. Уредба на Княжество България: Учредителното събрание и Търновската конституция. Движение за обединение на Княжеството с Източна Румелия. Съединението и Сръбско-българската война (1885 г.). Значение на Съединението.
    16. Националноосвободителното движение в Македония и Одринско (до 1912 г.): Положението на българите, останали в пределите на Османската империя. Възникване и развитие на национално революционно движение. Илинденско-Преображенско въстание.
    17. България през войните (1912–1918 г.): Създаване на Балкански съюз. Първата Балканска война. Междусъюзническата война. Участието на България в Първата световна война. Ньойски мирен договор.
    18. Управление на БЗНС: Коалиционни кабинети. Самостоятелно управление на БЗНС. Административни, социални, стопански и културни реформи. Превратът на 9 юни 1923 г.
    19. България през периода 1923–1934 г.: Управление на Народния блок. Отражение на световната икономическа криза в България. Военният преврат на 19 май 1934 г.
    20. България по време на Втората световна война: Възвръщане на Южна Добруджа. Присъединяване към Оста. Присъединяване на Македония и Беломорска Тракия към България. Антифашистка съпротива. Участие на България в заключителния етап на Втората световна война.
    21. България през периода 1944–1948 г.: Превратът на 9 септември 1944 г. и неговите исторически последици. Участие на България в заключителните етапи на Втората световна война. Налагане на нова обществено-политическа система.


Препоръчителна литература:
1. Мутафчиева, В. и кол. История и цивилизация. ЗП. Анубис, 2012 – 2013.
2. Гюзелев, В. и кол. История и цивилизация. ЗП. Просвета – София, 2012 – 2013.
3. Делев и кол. История и цивилизация. ЗП. Планета-3, 2012 – 2013.
4. Андреев, Й. и кол. История и цивилизация. ЗП и ПП. Кръгозор, 2012 – 2013.
5. Николов, Ал. и кол. История и цивилизация. ПП. Просвета–София, 2012 – 2013.

Методически указания

Изпитът включва тест и отговор на въпрос по посочената по-горе програма.
От кандидат-студентите се изисква да покажат добро познаване на основните факти и събития, както и да дадат оценка на съответните събития – ролята и мястото им в родната история.
За събития и факти, по които се спори в различните учебници и исторически съчинения, от кандидат-студентите се иска точно да познават едно от защитаваните мнения. За предпочитане е да се придържат към одобрените от МОН учебници.
Кандидат-студентите сами преценяват и избират начина за развиване на темата, като трябва да покажат добра подготовка по история и езикова култура.
Продължителност на изпита – 3 (три) астрономически часа.